Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

ЖЪЛТИ ЖИЛЕТКИ, ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕХОД И ПАРИЧЕН СУВЕРЕНИТЕТ

facebook thumb

от Томас Фаци

Днес в Париж има голяма, и твърде бурна, манифестация на т. нар. "жълти жилетки". Мисля, че това е добра възможност да се замислим по един аспект от въпроса, който според мен не е получил достатъчно внимание.

Както е известно, всичко се породи от т.нар. "въглероден данък" или "екологичен данък", определен от Макрон, т.е. данък върху горивата за "финансиране на екологичния преход". Имаше много мнения за това: от една страна официозните медии подчертаха как екологичните данъци са болезнена, но необходима мярка за финансиране на прехода към по-екологосъобразна икономика; от друга страна коментаторите, подкрепящи жълтите жилетки, както и самите жълти жилетки, изтъкнаха, че е дълбоко несправедливо борбата с изменението на климата да се плаща от най-бедните групи от населението. Както един от лидерите на движението заяви: "Екологичният преход трябва да се плати от богатите!".

Почти никой не оспори принципа, че екологичният преход трябва непременно да се финансира чрез данъчно облагане. Нещата обаче са малко по-различни: днес всяка централна банка - включително Европейската централна банка (ЕЦБ), би могла лесно да създаде от нищото (както вече се случва в контекста на политиките за количествени улеснения) всички пари, необходими за финансиране на така наречения екологичен преход, данъчни облекчения и др., за да се насърчи използването на по-екологични средства. С други думи разходният капацитет на държавите не зависи от данъчните приходи. Поне не по отношение на онези държави, които имат паричен суверенитет. Следователно това не е случаят с Франция (или друга страна от еврозоната). Всъщност политически немислимо е ЕЦБ да финансира "дефицитно" мащабен план за екологичен преход на европейско равнище, още повече в една страна като Франция.

Вместо да говорим за това кой трябва да поеме "разходите" за екологичния преход, би било много по-добре да говорим за това как ограниченията на еврото представляват не само заплаха за демокрацията и социалната стабилност, но и преди всичко сериозна пречка за решението на проблема с екологичната катастрофа, която изисква огромни инвестиции, за които е абсурдно и неморално да се мисли, че трябва да дойдат от финансовите пазари или от ЕЦБ.

Само онези държави, притежаващи пълен паричен суверенитет, ще имат средствата да се справят с екологичното предизвикателство добросъвестно; другите ще сложат края на макронова Франция.

***

Бележка: Въпреки че България не е член на еврозоната, тя също няма паричен суверенитет заради валутния борд, който е фиксирал лева за еврото. Връщането на паричния ни суверенитет обаче става много лесно - с проста промяна в Закона за БНБ от Народното събрание..


Последни новини

ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО

Как бих се радвал и бих бил щастлив, ако се разбираме човешки с всички българи, с техните представители - партиите, представени поне в опозицията. Това е най-доброто, което м...

Прочети още

ЩРИХ ПО ВЪПРОСА ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО

Обединение стана ключова дума в речника на българина. Хубаво звучи, дава самочувствие за сила, за общност, за вървене в една посока. В същото време е много удобна - размива о...

Прочети още

КРИТЕРИИТЕ НА ЕДИН ПРЕЗИДЕНТ

Радев потърси "консултации" с парламентарните и извънпарламентарни партии по повод изборите. Негово право е да покани една, две, пет или всички. Освен право, обаче,...

Прочети още