Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Смяна на столицата? Защо (не)?

facebook thumb

                                                                                                              от проф. Искрен Коцев

Столичният град често се отличава от другите по своята наситена история, многолюдност, високата концентрация на политическата власт и развита икономика. Обичайно правителствата, парламентите и другите политически институции са разположени в столицата.

Столичният град е често най-известният град на съответната държава, който историята и политиката са направили по-развит, по-населен, по-богат и икономически проспериращ. Не е необичайна обаче промяната на столичния град по различчни причини. Политическата власт, съсредоточена в столицата, понякога решава да промени местоположението ѝ. Можем да си припомним стотици такива случаи, ако погледнем назад в историята. Още древните египтяни, римляни и китайци често са сменяли своите столици. Новите престолни градове са били подбирани за по-сигурна и по-лесна защита от нападения и войни. Понякога новата столица е била избирана в икономически изостанал регион с цел акцелерация на развитието му. Изборът може да е компромисно неутрален спрямо различни етноси и религии в една държава. Понякога в отделни исторически периоди се създават нови столици при разделяне на държавата (Ханой и Сайгон, Сеул и Пхенян, Бон и Берлин, София и Пловдив и др.).

 

Български столици

 

В етимологичен смисъл столица означава мястото на владетелския стол или престол, т.е. седалище на владетеля, градът, в който е разположен тронът му. От древната българска история има данни за някои градове-столици на Преддунавска България – при кан Кубрат - Фанагория на Стара Велика България, при кан Котраг - Биляр на Волжско-Камска България, по-късно – Болгар, а след татаро-монголското владичество - Казан. От петимата синове на Кубрат Бат Баян остава в Приазовска България, Котраг отива на север (Волга), Алцек – през Панония и Алпите – в Италия, Кубер в Македония и Аспарух – на Дунава.

Пътят на българитеПътят на българите

Не са малко и примерите от собствената ни история на Дунавска България, която също е имала различни градове за столици. Владетелите и управляващите България не са се колебаели да променят столичния град, ако са виждали в това предимства или изгода за българите и за България.

След смъртта на Кубрат (635 г.) и последвалото покоряване на Стара Велика България от хазарите, изглежда най-ранната "столица" основана от третия му син кан Аспарух и водените от него българи, се намира в местността Онгъла (Северна Добруджа и Бесарабия), оградена от север и юг със землени валове и укрепления, от запад с Дунав и от изток с Черно море. Центърът на политическия живот в Онгъла е бил лагерът при платото Никулицел – вероятно първа столнина на владетеля и приближените му аристократи. Правдоподобно се приема, че след победата си над Константин IV Погонат, кан Аспарух премества седалището си от Никулицел в Плиска.

 Никулицел

Плиска е столица на България от 681 година, когато Аспарух със своите българи основават Дунавска България, призната от Византия. Плиска е главен административен център на България до 893 година, когато цар Симеон премества столицата във Велики Преслав. В Плиска управляват българските владетели Аспарух, Тервел, Кормисош, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян и др.

 Плиска

 Дворецът на Крум

Преслав възниква по времето на кан Омуртаг през първата половина на 9-ти век като военен гарнизон. След като става столица на България, по времето на цар Симеон, Велики Преслав постепенно се превръща в един от най-големите и най-красиви европейски градове, с канализация и водоснабдяване. Преслав е голямо културно и просветно средище, свързано с българската писменост. Велики Преслав е бил главна резиденция на българските царе Симеон и Петър I. Велики Преслав е столица на България от 893 г. до 971 г., когато е превзет от вечния средновековен враг Византия.

 Преслав

До края на Първото българско царство (1018), за период от близо четири десетилетия доста български градове изпълняват ролята на столица - Средец (от падането на Преслав до 986), Скопие (980-991), Преспа (973-996), Охрид (992-1018).

Охрид е новата столица на България през периода 992 г. – 1018 г. при управлението на цар Самуил, а след смъртта му през 1014 г. – и на сина му Гаврил-Радомир. Това е трудно за България време, поради разпокъсаната ѝ територия и постоянните византийски атаки. Охрид е важен български книжовен и културен център. През 886 година в Охрид е изпратен като учител Климент Охридски, който заедно с Наум Преславски, създава Охридската книжовна школа.

 Охрид

Битоля е последната столица на Първото Българско царство. След падането на Охрид под византийска власт през 1015 година тогавашният български цар Иван Владислав избира именно Битоля за столица. По негово нареждане е изсечен Битолския надпис, който се счита за един от най-старите български надписи. В него се споменава, че през 1015 година Йоан, „самодържец български“, обновил Битолската крепост.

Велико Търново е столица на България от 1185 година, когато с въстанието на Асеневци се възстановява българската държава, до 1393 година, когато градът е превзет от турците. Във Търновград царев са царували българските царе – братята Петър, Асен и Калоян, Иван Асен II, Ивайло, Светослва Тертер, Михаил III Шишман, Иван Александър и Иван Шишман.

 Велико Търново

Феодалната разпокъсаност на България през Средновековието определя и някои други градове като български столици - през 1207 Мелник е столица на владенията на деспот Алексий Слав, племенник на братята Петър, Асен и Калоян; Подвис е първата столица на българския феодален владетел севастократор (юнак) Момчил, живял през първата половина на 14-ти век в Западните Родопи и Беломорието (загинал през 1345 г. в бой с турците); Видин с цар Иван Срацимир, син на Иван Александър от първия брак от 1356 г. до 1396 г.; Калиакра като столица на Добруджанското деспотство с владетели Балик, Добротица и Иванко; Никопол е столица на България от 1393 година, когато Търновград пада под турско робство и цар Иван Шишман се премества в Никополската крепост, до 1395 година, когато турците завладяват крепостта и обезглавяват българския цар.

 Видин

След Освобождението през 1878 година България е разкъсана от Берлинския конгрес на части – Княжество България (Северна България и Софийска област), Източна Румелия (автономна област-васал на Османската империя), Македония и Беломорска Тракия (под османска власт), Поморавието с Ниш, Пирот и Зайчар (като част от Сърбия), Северна Добруджа (като част от Румъния).

 Българското землище

Град Пловдив е определен за столица на Източна Румелия и остава такава до Съединението през 1885 година.

 Пловдив

Съвременната ни държавност е възстановена във Велико Търново, където първото Велико Народно събрание избира за нова столица на България град София на 3 април 1879 година. По това време София има 11 000 жители, а днес наброява повече от 1,5 милион жители. Това между впрочем говори и за връзката между местоположение на столицата и броя на населението в нея. Разбира се, София има хилядолетна история като Сердика, Триадица, Средец и София. София е избран за главен административен град на новоосвободената държава, тъй като географското ѝ разположение е в центъра на Българското землище.

 София

На древната българска земя е имало поне още 10 столици на малки царства от античния тракийски предримски период. Още Херодот казва: “Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако се управляваха от един владетел, биха били непобедими и най-могъщи от всички, които съществуват“. Столици с археологически доказателства от това време по днешните български земи са били:

- Бяла Зора (Bylazora) в Пеония

- Визия, Бизия, Виза, Визе, Висон (Vizya, Bισυα) в Странджа

- Гордион (Gordium, Gordion) в Беласица и долното течение на Струма

- Тиле - келтите в Източна Стара планина

- Дуасдава, Хелис (град на вълците, град на слънцето) столица на Гетското царство в днешна Североизточна България до гр.Исперих

- Ямворина (Jamphorina) – (място с яворови дървета) - столицата на тракийското племе Меди в Пирин (от тях е Спартак)

- Перперикон, Перперек (Perpericon, Περπερικον) - в Източните Родопи, при траките Сатри Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец

- Столицата на Трибалите в местността Градище до Враца

- Севтополис (основан от тракийския цар Севт III) - столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр., изследван през 1948 г. по време на строителството на язовир “Копринка“ (до Казанлък) и сега на дъното му

- Династичен център на одриския цар Аматок под връх Кози грамади в Централна Средна гора

 

Сменени столици 

 

ЕВРОПА

Не са малко примерите за смяна на столицата в другите страни в Европа и останалите континенти. Така например Дания премества своята столица Roskilde в Copenhagen през 1443 г., а Финландия сменя столицата Turku с Helsinki през 1812 г. Литва мести столицата си от Kaunas във Vilnius през 1940 г., а Швеция от Uppsala в Stockholm в 1436 г. Дори консервативна Англия мести престолния град от Winchester в Лондон през 1066 г. , Шотландия от Scone, до Perth в Edinburgh през 1452 г. и Уелс от Machynlleth в Cardiff. Италианските княжества и републики са имали множество столици – Милано, Генуа, Торино, Венеция, Модена, Неапол, Парма, Каляри, Триест, Флоренция, които също често се сменят, докато накрая след обединението им единна столица става Рим през 1871 година. Испания във вековете също има много столици - Burgos, Santiago, Granada, Toledo, Valladolid, Valencia и Madrid. Дори столицата на малка страна като Малта също е променяла местоположението си – от Birgu във Valletta през 1571 г.

Немските херцогства имат различни столици, и също често се сменят - Münchеn, Braunschweig, Frankfurt, Hanover, Darmstadt, Kassel, Wiesbaden, Oldenburg, Heidelberg, Mannheim, Dresden, Stuttgart, Berlin и др.

Швейцарската конфедерация е имала различни столици през вековете – Цюрих, Аарау, Люцерн и Берн.

Столицата на Русия също се е движела през вековете – от първите начала на държавност, създадена от българите до днешно време – Болгар, Казан, Ладога, Новгород, Владимир, Москва, Ярославл, Санкт Петербург и накрая отново в Москва. Украйна също е била повлияна от българите при създаването на град Киев, който след Лвов и Харков става и нейна столица.

Списъкът на френските столици също е дълъг. Разбира се, най-дълго време столицата е била в Париж. Но също за кратко време и в Tournai, Soissons, Orleans, Bourges, Tours, Versailles, Bordeaux, Vichy (1940-1944 г.) и пак Paris.

Холандия ни дава един поучителен пример - столица е Амстердам, макар че правителството, Генералните щати и кралската резиденция са разположени в Хага от 1584 г. Амстердам е столица според конституцията и се смята за такава от нидерландците. Но по всичко личи, че той е столица за пред туристите и остава главен център на търговията, икономиката, финансите и културата, докато тези които искат да управляват Нидерладндия, трябва да отидат в сравнително малкия град Хага (Den Haag; Gravenhage). Хага се смята се за административна столица на страната, а официалната си остава Амстердам.

Албания има много столици през вековете – Gjirokastër, Durrës, Krujë, Berat, Lezhë, Vlorë и от 1920 г. - Tirana.

Столици на Хърватска са били Дубровник, Вараждин и от 1776 г. – Загреб. Съвременна Гърция е имала за столици в последните 2 века Corfu, Nafplio и от 1836 г. – Атина.

Северната ни съседка също е имала различини админнистративни центрове. Началото ѝ също е белязано от българите, които са населявали големи части от днешна Румъния и чиято писменост, език и лексика са използвани до ХVІІІ век като официални. Съществуват данни за Câmpulung (ХІІІ-ХV век), после в Târgoviște (Търговище) от 1418 г. до 1659 г., когато се премества в Букурещ.

Османската империя (и после Турция) след нахлуването си в Европа има за столица Bursa през 1335-1336 г., Одрин от 1336 г. до 1453 г., Istanbul – от 1453 до 1923 г. и след това Анкара.

Сърбия също е имала няколко града за централни - Смедерево, Суботица, Крагуевац (1818-1841 г.) и от 1841 г. – Белград. Полша в последните 10 века е имала няколко столици - Gniezno, Kraków, Płock, Poznań, Lublin, Łódź и Варшава.

Промяната на столичния град често е ставала след присъединяване или загуба на територии, при новосъздадени държави, след войни, договори и исторически катаклизми. Тези смени стават по-видни, ако проследим лонгитудинално историята на дадена държава, тъй като в рамките на средната продължителност на човешкия живот остават незабелязани и все пак не така чести. Нерядко смяната на столицата бележи възхода на дадена нация и държава.

АМЕРИКА

И големи страни извън Европа като САЩ, Канада, Австралия, Индия, Бразилия, Казахстан, Нигерия, Мианмар, Южен Судан, Кот д`Ивоар са сменяли при необходимост своите столици. Класически пример е столицата на Бразилия Рио де Жанейро от 1763 до 1960 г., когато я преместват в новопостроения град Бразилия. Първата столици на новосъздадените САЩ е New York (1789-1790 г.), Филаделфия ( 1790-1800 г.), Колумбия, а след 1819 г. и досега – Washington. Столиците на 25 щати от САЩ са променяни. Столица на федерацията Канада е Отава (от 1855 г.), доста по-малък град от първите 3 по големина Торонто, Монреал и Ванкувър.

 

АФРИКА

Освобождаването от колониално господство в Африка беше последвано от чести или нарочни смени на столиците. Dar es Salaam е столица на Танзания до 1996 г. , когато се премества в Dodoma. Мароко е имало през вековете няколко столици - Marrakesh, Fez, Meknes, Rabat от 1912 г. Нигерия премести столицата си от Лагос в Абуджа през 1976 г.

 

АЗИЯ

Узбекистан мести своята столица от Самарканд в Ташкент през 1930 г. Еврейската държава е имала също няколко столици – Hebron, Йерусалим и Тел Авив. Пакистан е сменял столицата си няколко пъти – Карачи (1947-1959 г.), Равалпинди (1959 – 1967 г.) и след това – Исламабад. Мианмар (Бирма) има за столица Yangon от 1989 г. до 2005 г., когато мести столицата си в Naypyidaw. Класически е примерът с разделението и последвалото съединение на Виетнам – Ханой, Сайгон (Хо Ши Мин) и пак Ханой (след 1976 г.). Китай в многовековната си история също е сменял столиците си в зависимост от династията и политическата власт – Пекин (Beijing), Нанкин, Тонкин, Hangzhou. Япония е имала за столица Kashihara, Nara, Nagaoka, Киото (794 – 1868 г.) и след това Токио. Различните династии в Индия са имали различин столици, а понякога по две – лятна и зимна. Списъкът е дълъг дори само през последното хилядолетие - Jaunpur, Daulatabad, Ghor, Badaun, Agra, Vijayanagara, Allahabad, Shimla – лятна столица, Calcutta до 1911 г. и след това - Delhi.

Целево новопостроени столици

Краткият преглед на променените локации на столичните градове ни убеждава, че това не се среща толкова рядко, както ни се струва на пръв поглед. Някои от столиците дори са построени на ново специално избрано за тази цел място . През 1976 г. Нигерия планира преместване на столицата от пренаселения Лагос в новопостроената столица Абуджа, която не е свързана с никоя от трите големи етнически групи и това става през 1991 г. С новия столичен град се решава въпросът за пренаселеноста на предишния централен град, пречеща за нормалното му функциониране като столица. Белиз смени столицата си Belmopan след опустошителен ураган с новопостроения за целта град Belize City през 1970 г. Бразилия планира 70 години по-рано и построи нов столичен град, на по-централно място и по-далеч от морските атаки, стимулирайки развитието на вътрешните части на Бразилия и през 1960 г. го премести от Рио де Жанейро в град Бразилия.

Канбера е планирана и построена като столица на Австралия през 1927 г. Тя печели съревнованието със големите Сидней и Мелбърн, поради това, че е разположена по-навътре в континента и на принципа „двама се карат, третият печели“. Мианмар премества столицата си през 2005 г. от Yangon в специално построения за целта град Naypyidaw – по-далеч от джунглата, на по-централно географски и на по-безопасно в политически аспект място. Новопостроеният Исламабад става столица на Пакистан през 1960 г. с цел по-бързо развитие на региона. Малайзия през 2002 г. премества правителствената администрация от Kuala Lumpur в Putrajaya, при все че Куала Лумпур остава кралска резиденция и столица. На практика, когато Индия мести столицата си от Калкута, тя изгражда нов град Ню Делхи (столична територия), който сега е включен в границите на Делхи, но остава обособен. Казахстан специално построи новата си столица Астана (1998 г.) на мястото на предишния малък град (Акмола до 1961 г., Целиноград до 1992 г.), и изостави като административен център Алмати.

Специално построени за целта столични градове са и известните Вашингтон, Санкт Петербург, Валета.

Когато републиканска Турция иска да скъса с миналото си на Османска империя през 1923 г., тя премества столицата си от Истанбул (Константинопол, Византион, Цариград) в значително по-малкия град Анкара.

В резултат на капитулацията на Германия във Втората световна война, столицата за няколко десетилетия бе в Бон за ФР Гермвания и в (Източен) Берлин за ГДР. След обединението през 1989 г. за известно време и двата града останаха столични с разпределение на правителствената и другата държавна адмнистрация на двете места.

 

Какви са най-честите причина за промяна на столичното местоположение?

 

В миналото са избирали по-добре защитено място с оглед честите войни. В други случаи се създават условия с преместването на ново място за по-бързо развитие на по-изостанал в икономически отношение регион. При наличие на етническо или религиозно напрежение и конкурентни етноси е избиран неутрален район и град. Обикновено се избира географски по-централно място, защитено от природни стихии и улесняващо транспорта и връзките. Други обичайни причини са наличната пренаселеност, транспортни и логистични проблеми, срастването на политическите с икономическите кръгове и олигархия, надеждата за разкъсване на корумпираща и мафиотизирана социална инфраструктура в предишната столица и др. С промяната се избягва излишна и неполезна концентрация на власт. Понякога това е продиктувано от обединение, поява на нова държава, поставяне на ново политическо и икономическо начало. Винаги променяйки столицата си, страните са очаквали постигането на политически, обществени и икономически предимства и много често надеждите са се оправдавали. С промяната се очакват по-бързо и по-интензивно икономическо развитие, политическа стабилност, културен разцвет и по-малко рискове, свързани с пренаселеност, транспорт, корупция, престъпност и сигурност. Много чести цели са: мир, просперитет, сигурност и единство на страната.

 

Съвременни смени на столици

 

Този процес продължава и днес. Малайзия премести през 1999 г. правителствената си администрация от Куала Лумпур в Putrajaya. През 1982 г. Шри Ланка премести столицата си от Коломбо в Sri Jayawardenapura Kotte. Тайланд премести столицата си от Ayutthaya в Вangkok. Лаос премести столицата си от Luang Prabang в Vientiane през 1975 г. Филипините преместиха столицата си от Quezon City в Manila през 1976 г.; Индонезия от Yogyakarta в Jakarta през 1949 г.; Гвинея Бисау от Madina do Boe в Bissau през 1974 г.; Микронезия от Kolonia в Palikir през 1989 г.; Палау от Koror в Ngerulmud през 2006 г. Нова столица има и Cote d'Ivoire – от 1983 г. - Yamoussoukro. Бирма направи през 2005 г. причинно неясна релокация от Рангун в Naypyidaw, Казахстан през 1998 г. от Алмати в Астана. Пренаселеният Рио де Жанейро беше подменен с Бразилия през 1960 г., от Лагос в Абуджа (Нигерия) през 1991 г., в Мианмар (Бирма) – от Рангун в Naypyidaw през 2005 г.

 

Модели на смяна

 

При разглеждане на въпроса за смяната на столичния град се оформят няколко модела, свързани с този акт:

- Построяване на новата столица на ново празно дотогава място

- Преместване в по-малък град, с цел ускоряване на развитието

- Разделяне на столичните функции между два града (Дар ес Салаам и Dodoma в Танзания, Хага и Амстердам в Нидерландия, Коломбо и Sri Jayawardenapura Kotte в Шри Ланка, Kuala Lumpur и Putrajaya в Малайзия, Бон и Берлин и др.)

 

Има ли причини за смяна на столицата в България?

 

В България новото начало на държавността ни е слагано исторически в нови столици – Плиска, Преслав, Велико Търново, Охрид, София. В обществото съществуват очаквания, свързани с демографската криза у нас. От една страна има пренаселеност на някои големи центрове – София, Пловдив, Варна, а от друга страна има обезлюдяване на цели региони – гранични, Северозападна България, намаляване наполовина на населението в много средни и областни градове, особено в Севарна България. 550 села са закрити за последните 25 години. Едновременно с това се наблюдава силно неравномерно икономическо развитие на отделните региони. Столицата ни е изправена пред тежки инфраструктурни, транспортни и хигиенно-здравни проблеми. От друга страна инвестициите в Северна България за последните 20 години са 15%, а останалите 85% са за София и Южна България. Автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“ се строят с изключително бавен темп, за разлика от „Тракия“ и магистралата София-Гърция. Безспорно София е най-големият икономически, културен, научен и административен център у нас. Дали обаче такова струпване на политическа и икономическа власт е полезно за българите и България сега?

Съществуват не без основание съмнения за срастване на политическата власт с олигархията и икономическата власт, представени предимно в София. Смята се, че всички средства, постъпващи в България минават през София и там немалка част се задържа за различни цели. Вероятно една деконцентрация на капитала, финансовата, икономическата и политическата власт чрез релокация на българската столица би подобрило:

- Демографската картина в засегнатите райони

- Икономическото развитие на изостаналите

- Инфраструктура и транспорт

- Култура, образование

- Социалната дейност

 Изоставящи региони

Разбира се, една такава релокация е само предпоставка и условие за развитие в добра посока. Полезно би било България да се раздели на 6-8 по-големи региона със съответна регламентирана автономност, за да има равнопоставеност и да се избегне изоставането на цели региони. Необходими са много усилия, политическа воля и активни действия, за да се постигнат желаните промени. Решение за промяна на столичния град може да се вземе по установения конституционен ред – след общонароден референдум и промяна на Конституцията чрез квалифицирано мнозинство. Решение за преместване на държавната администрация в друг град (административна столица) може де се вземе и от обикновено Народно събрание, при запазване на статута на София като официална столица (подобно на Холандия).

 

Дали има подходяща кандидатура за нова столица на България?

 

Най-добре би било новата столица да е разположена близо до географския център на България, почти еднакво отдалечен от всички краища на страната. Добре е да бъде естествено укрепено място и център на регион, нуждаещ се от ускорено развитие. Велико Търново има престолна традиция от миналите векове. Отговаря и на другите изисквания. Съществуват свободни терени за построяване на необходимите допълнителни административни сгради. Има средищно и добре укрепено местоположение, добри транспортни връзки. При преместването на столицата може да се постигне и други допълнителни цели – редукция на силно раздутия административен персонал и намаляване на силната концентрация на власт в един само център.

Възможно е да се обсъди използването на две столици – София остава най-големият икономически, научен, културен и образователен център с дипломатическите представителства на всички страни и снякои представителни функции, а правителствената и държавна администрация в голямата си част да бъде изместена във Велико Търново (по примера на Нидерландия, Австралия, Канада, Танзания, Бразилия, Германия, Шри Ланка, Малайзия и др. под.). Други подобни кандидатури, които са със срединно местоположение и могат да се обсъдят също са гр. Плевен и гр. Стара Загора.

От този кратък преглед се вижда, че смяната на столичния град не е нещо необичайно в нашата и чуждата история. Този акт, ако е добре премислен, мотивиран и изпълнен, е в състояние да даде значим тласък и ново по-добро начало на българското развитие. Целта на тази статия е да постави на обществено обсъждане важен въпрос, чието решаване би съдействало за по-бързото развитие и постигане на поставените демографски, икономически и социални цели, стоящи днес пред България.

Библиография:

https://plus.google.com/102477383881145837260 - Спас Спасов 2016

https://www.10te.bg/author/sabia/  Сабя Дамаскиня – 2014

Robert, Jean-Louis and Jay Winter.  Capital Cities at War: Paris, London, Berlin 1914-1919 (Studies in the Social and Cultural History of Modern Warfare).  Cambridge University Press, 1999.

Katherine Schulz Richard; Updated June 28, 2018

The 25 States That Have Changed Their Capital, Judgedby Sam Greenspan; last updated March 21, 2018 · originally written July 14, 2015

Pakistan Affairs. Information Division, Embassy of Pakistan. 1968. p. 19. 

"Genesis of Bangladesh's Constitution". The Daily Star. Retrieved 19 April 2016. 


Последни новини

(ВИДЕО): Васил Атанасов от DALAVERA NEWS AND CHALGA PARTY INTERNATIONAL VASIL ще гласува за ПП БТР

Прочети още

БТР за българските занаятчии (видео)

Прочети още

Цвети Цветкова : По-важно от децата няма! (видео)

Прочети още