Опасен прецедент в съвременната история: Косово - проект, заседнал завинаги в 90-те години

Престъпникът винаги се връща на местопрестъплението, за да се увери, че то се е състояло - така се смята в криминалистиката. 

Ако погледнем събитията от средата на изминалата седмица, изглежда, че известната фраза се нуждае от уточнение. Разнообразният ми опит на читател - от психологическия реализъм на Достоевски до детективските романи, купени някъде по гарите - ми дава да разбера, че този тезис е актуален за случаите когато става въпрос за голямо престъпление, когато престъпникът се терзае с въпроси относно последствията на деянието си...

Миналата сряда интерес предизвикаха събитията в Косово. Новината тук е, че тази балканска територия  привлече вниманието с невоенни информационни поводи. Прищина прие гости от Съединените щати в лицето на бившия президент Бил Клинтън и бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт. И двамата политици, заедно с няколко други лидери на водещи страни от НАТО в края на 20-ти век, са много популярни в частично признатата република Косово заради ролята си в борбата за независимост от Сърбия.

Гостите бяха посрещнати бурно. Речите и социалните мрежи на косовските политици бяха изпълнени с думи на радост и комплименти. Бил Клинтън получи Ордена на свободата от ръцете на Хашим Тачи, бивш командир на Армията за освобождение на Косово, а сега и президент на републиката.

В чест на Мадлин Олбрайт  в центъра на Прищина на булеварда, кръстен на нея, беше тържествено открит бюст. Не се притеснявайте за Бил Клинтън - булевард с неговото име, както и паметник в столицата на Косово си имат от  преди това.

Празненствата в конкретния случай бяха посветени на годишнината - 20-годишнината от присъствието на мироопазващия контингент на НАТО в Косово (мисия на КФОР). Военнослужещите от Алианса, предимно американци, са  на спорната територия от 11 юни 1999 г., след подписването на Кумановския договор между НАТО и властите на тогавашната Югославия.  Основните разпоредби на този документ бяха оттеглянето от провинцията на югославската армия и пристигането на миротворците от НАТО. И ако радостният празник за косоварите е ясен и обясним - краят на войната става първата стъпка по пътя към провъзгласяване на независимостта - то изпълнените с оптимизъм речи на американските екс-политици все пак изглеждат преиграни и престорени. Сякаш Клинтън и Олбрайт, говорещи от трибуната в Прищина за свобода и просперитет, убеждават самите себе си, че действията им в балканско направление преди 20 години са били правилни. Не е нужно да сте военен специалист, за да разберете: 20 години за мироопазваща мисия е много. Това е цяло поколение. А необходимостта от удължаване на мандата за такъв период означава само, че положението в защитената зона все още е далеч от решението на ситуаията.

В коментар от "Гардиън", високопоставен европейски политик, който пожела да остане анонимен, заяви, че чрез Косово НАТО оправдава неуспешните операции в Афганистан и Ирак. Твърди се, че тази територия може да бъде демонстрация на положителния принос на Алианса и следователно мисията не е ограничена.  В същото време военнослужещите се занимават със задачи, които не са съвсем нормални за тяхната мисия, например измерват температурата на въздуха в Прищина. Очевидно вече не става дума за поддържане на мира на Балканите. И е важно да се отбележи, че не става въпрос вече за   изпълнението на международните договорености.

Резолюция 1244 на ООН (относно следвоенната структура на Югославия) не споменава НАТО: документът посочва разполагането на мироопазващи мисии на ООН и "международни организации". Бил Клинтън радва косовската публика с много ярки забележки, сред които бяха и думи за предполагаемото единство в Съединените щати относно независимостта на Прищина. Но думите му са опровергани от съвсем скорошно интервю с бившия американски посланик в Сърбия Уилям Монтгомъри, който ясно заявява, че Косово е представяно погрешно в САЩ в продължение на много години, както и Босна и Херцеговина, като успешни проекти. Според него мнозина в американската политика все още гледат на Балканите през призмата на деветдесетте години, но в президентската администрация на най-високо място има хора, които се застъпват за компромис, който удовлетворява и двете страни на спора.

"Двадесет години след бомбардировките на Югославия все още сме далеч от решение", подчертава дипломатът. А да се говори за "единство" по Косово в НАТО въобще не може и да става въпрос. Има членове на Алианса, например Испания и Гърция, които не признават независимостта на Косово. Испания дори бойкотира миналогодишната среща на върха на ЕС в София поради факта, че там бяха поканени представители на Прищина. 

Сдържан подход към Балканите е имало още преди 20 години. В края на краищата наземната военна операция в Сърбия през 1999 г. не започна отчасти, защото никой от лидерите на Алианса не искаше да бъде начело на такова приключение. Резолюция 1244, спомената по-горе, е всъщност добра дипломатическа победа за Югославия и Русия, която се застъпи за нея.

Сегашната ситуация в Косово се характеризира с идеята за „тлеещ конфликт“. Отдавна не е имало постоянни военни действия, но епизодите на насилие изискват намеса - военна и политическа. Според косовското законодателство командирът на КФОР има и голяма политическа власт в Прищина. 

Най-яркото събитие за времето на работа на мисията стана, разбира се, погромът през март 2014 г., когато албанските радикали за няколко дни буквално подпалиха и опожариха няколко десетки сръбски църкви, няколкостотин къщи на сръбски семейства, хиляди сърби бяха изгонени от провинцията. Международните миротворци не спряха тези чудовищни престъпления, а според свидетелствата на сръбските свещеници те просто са наблюдавали какво се случва. След това е излишно да си представяме, че нещо в работата им се е коригирало.

През 2008 година Косово едностранно обявява независимост и това става първият подобен прецедент в съвременната история. Това показва, че във всички международни закони не е определено какво е по-важно: правото на самоопределение или неприкосновеността на границите на една суверенна държава. 

Връщайки се към ситуацията на място, достатъчно е да си припомним най-новия инцидент в северната част на Косово, когато специални части на местната полиция задържаха около 20 души, предимно сърби в резултат на операцията и оказаха физическо насилие над служителя на мироопазващата мисия на ООН. КФОР официално даде „зелена светлина” за провеждането на това действие, както и на много предишни провокативни операции, използващи специални сили на север от Сърбия: всяко такова проникване причинява оправдано болезнена реакция в Белград.

Накратко, за успехи в решаването на ситуацията с "Косово"  НАТО също не си струва да говори уверено. Преговорите за споразумение между Белград и Прищина понастоящем се оттеглят от нивото на ООН и се провеждат на платформата на Европейския съюз. Това отвори пътя за Брюкселското споразумение през 2013 година и в резултат на това доведе до по-активни косовски албанци, които искат признаване на независимостта от Белград. Същата цел се обслужва от провокации като арести и насилие на север: да предизвика реакцията на Белград, за да го обвинят в нарушаване на мира и нежеланието за преговори. Подкрепата на подобни дейности за НАТО и други мироопазващи мисии може да бъде много опасна и не само с обвинения в пристрастие.

Балканите, и чисто географски, са важен момент от европейската стабилност, който е особено забележим с началото на миграционната криза. Връщайки се към встъпителните тезиси: не знам как иначе могат да бъдат наречени бомбардировките на мирния Белград, погромите на църквите, насилието срещу жителите и представител на мисията на ООН, освен престъпления. 20-годишното присъствие на мисията на НАТО в Косово, както и обещаващите речи на американски политици от миналата епоха, са незначително слабо аргументирани, особено ако насърчават косовските албанци за нови операции и провокации.

Източник: https://realbomb.info/2019/06/17/dangerous-precedent-of-modern-history-kosovo-is-a-project-forever-stuck-in-the-90s/