Последната седмица на май се запомни от онези, които следят събитията в Европа, като цяло с ескалцията в Косово. Сутринта на 28 май бойци от ROSU (полиция от специалните части на непризната република) нахлуха в северната част в общини с предимно сръбско население. Това предизвика възмущението на косовските сърби. Населението на Косовска Митровица излезе на улицата и започна изграждането на барикади. Медиите предаваха съобщения за открита стрелба, хвърляне на гранати от страна на косовския спецназ. По време на "операцията" пострадаха местни жители и журналисти от сръбска телевизия. Съобщаваше се, че косовския спезназ е трябвало да арестува 26 сръбски полицаи и 15 граждански лица от сръбски произход под предлог, че са замесени в корупция и организирана престъпност.
В действителност, както смята ръководството на Сърбия, акцията е имала за цел да остави Косовска Митровица без защита, отсранявайки местната полиция. В резултат на това бяха задържани 23 души, сред които и членове на мисията на ООН, постоянно присъстваща в региона - един руски и един сръбски представител. И двамата получиха тежки наранявания. Като цяло, когато точно косоварите говорят за борбата с престъпността и тероризма, и особено с трафика на наркотици и черната трансплантология, вече звучи смешно. В страна, където вертикалната власт е изградена от бивши командири на албанската терористична организация "Армия за освобождение на Косово", ако някога се реши да се води борба с престъпността, то тя трябва да започне именно от спезназа на Косово.
Абсолютно очевидно е, че в конкретния случай става въпрос за политическо мероприятие, особено в светлината на нанасянето на побой, а впоследствие и задържането на служители на ООН. Подобни ситуации, наричани в медиите "ескалация", всъщност не са рядкост в Косово. Специалните части ROSU преди това нахлуха в северния край, а операцията, за която се твърди, че е част от разследването на убийството на сръбския политик Оливер Иванович, за да арестуват пристигналия в Косовска Митровица сръбски депутат Марко Джурич.
Сценарият почти винаги е един и същ: провокация от страна на албанците, привеждане на армията в бойна готовност и обвинения към Сърбия, прекъсване на диалога между Белград и Прищина за мирно урегулиране. След което преговорите, разбира се, се подновяват, а след това албанците вече обвиняват сърбите, поставят ултиматуми и „платформи“ с ключовото условие - признаване на независимостта на Косово, което, разбира се, е неприемливо за Сърбия.
Дори ако се отдалечим от естествените идеологически причини, "предаването" на Косово ще доведе в Белград до яростна обществена реакция, която съмнителната опозиция ще може да използва в собствените си интереси. В Сърбия вече редовно се провеждат многохилядни масови демонстрации. В същото време е очевидно, че подобно на целите, количественият и качествен състав на специалните сили на Косово се разширяват от операция към операция.
На видеозаписите от 28 май можехме да наблюдаваме „цвета” на оборудването им. В допълнение към веригите, модифицираните пистолети AK-47, Glock 19, картечниците Heckler MP5, косоварите използваха гранати и няколко дузини бронирани превозни средства.
И сред задържаните по това време, напомняме, имаше служители на международната мисия, притежаващи дипломатически имунитет, което придаде на събитията международен обхват. Оправданията, че руският служител на ООН е бил задържан уж случайно, и въобще, че последният е говорел със сърбите на сръбски, не издържат никаква критика, даже по простота причина, че ако беше наистина случайно или грешка, Михаил Краснощеков трябваше да бъде пуснат незабавно и изпратен на лечение в Белград при първото искане от страна на Външно министерство на Русия и ООН.
Трябва да се отбележи, че КФОР (мисията на НАТО в Косово) всъщност даде зелена светлина на тази операция, заявявайки, че това е легитимно действие срещу престъпността. Коментари относно методите на провеждането на "операцията" също не последваха.
Очевидно е, че косоварите организират провокации, за да прокарат своите политически цели, преди всичко - признаване на независимостта. Запазването на статуквото на тази оспорвана територия, поне за сега, устройва повечето международни актори и дори Белград.
Тлеещият конфликт, в който не е намерено никакво компромисно решение, все още е малко по-добър от горещата фаза на войната в Европа. Въпреки това, редица международни решения в полза на Прищина показаха на албанците, че успяват да постигнат целите си, и с всяка стъпка наближават дългоочакваната победа. Фактът, че цивилните и чуждестранните дипломати страдат от тези „стъпки“, не ги притеснява.
Днес руски дипломат, утре може да бъде европейски, най-важното е извеждането на темата за Косово на международно ниво. Първият и най-значим пример стана решението за извеждането на диалога за мирно урегулиране от ниво ООН към платформата на Европейския съюз. Това моментално изтласка от обсъждането важни участници в международния процес: Русия и (формално) Съединените щати, въпреки факта, че и двете държави се явяват важни играчи в Балканския регион. САЩ продължават да контролират ситуацията в Косово, Русия е съюзник на Сърбия по много геополитически въпроси.
На платформата на ЕС през 2013 година беше сключено Брюкселското споразумение между Белград и Прищина, което всъщност отвори пътя на косовските албанци за директни искания за признаване на независимост от Сърбия. Което се случва и чрез провокации, както видяхме на 28 май.
По- нататък може да се очакват още по-сериозни провокации. Косовският въпрос е сложна и противоречива тема, която стана такава не дори в деня на едностранното обявяване на независимостта на Косово и Метохия от Сърбия през 2008 година, а след серия от съмнителни международни решения.
Сред европейските политици и дори в САЩ все още няма консенсус за това как да се държат на Балканите. Очевидно е, че реториката на деветдесетте години, обвиняваща само сърбите във всички войни и нещастия, е остаряла и неприложима в светлината на подобни събития, когато косоварите нападат международни миротворци. Може ли сега Европа да предложи на сърбите и албанците идеално решение и мир - малко вероятно. Но дори мълчалива подкрепа на брутални военни операции с политически произход също не е точно това, което международните участници могат да дадат на конфликтните страни.
Източник: https://dozennews.info/kosovaren-gegen-verbrechen-wie-bienen-gegen-honig/
Европейският икономически и монетарен съюз (Еврозоната) бе обречен на провал още преди раждането си. Стриктните съотношения дефицит-БВП и дълг-БВП, изисквани ...
Прочети още
Брюксел се готви за нова сила срещу ЕС в България, докато гражданите на източната държава-членка се подготвят да излязат до урните днес. За пър...
Прочети още
Брюксел губи доверие у някои българи в момент, когато източната държава-членка отива до урните на предсрочни избори в неделя. Според кандидата ...
Прочети ощеИзработка на уеб сайт от dotPress © 2015 - 2025 версия:v3.66
