Твърде често произходът на нашите икономически беди e покрит от мистична почит към някакъв независим паричен дух. Икономистите зад Модерната монетарна теория (ММТ) се стремят да повдигнат воала като изучават специфичните действия, възникващи, когато парите се създават, циркулират и унищожават.
ММТ ще разочарова онези, които търсят велика, обединяваща, социалнополитическа теория. Но като аналитичен инструмент, ММТ изяснява кой притежава първичната власт – суверенитета – в обществото и как той организира паричната система, за да служи на интересите му. Не е изненадващо, че това често е история за огромна жестокост и експлоатация.
Но откритието, че правилата на парите не са непроменими, природни закони, а вместо това са създадени и постоянно променяни от хората, отваря възможностите отвъд обхвата на сегашното ни политическо въображение. Въпросът вече е: Какъв вид общество искаме? Имаме ли физическите ресурси да поддържаме това общество? И най-накрая, как, по дяволите, набираме политическата воля, за да стигнем до там?
Първо, трябва да разберем източника на съвременната парична стойност и да се преборим с насилието на произхода й. Представете си, че тъкмо сте завладяли остров. Населението там води безгрижен живот, ловувайки и занимавайки се със земеделие, а природното изобилие позволява никой да не трябва да работи твърде много. Но под плодородната почва има ценни минерали, които могат да ви направят много богати, ако можете да накарате хората на острова да положат тежък труд изкопавайки ги за вас.
Оръжието ще работи за тази цел, но робовладелството е извън социалната ни приемливост. Какво ще стане, ако вместо всеки ден принуждавате работниците в мините ви под дулото на пушката, създадете своя собствена парична система? Бихте могли да отпечатате лицето си върху куп пластмасови жетони и да плащате на миньорите с тях, докато наложите задължителен данък в жетони в края на всеки месец. За да избегнат затвор или смърт, те ще трябва да са сигурни, че ще работят достатъчно, за да си набавят нужните жетони в края на месеца. Сега е необходимо да вадите оръжието си само веднъж месечно, когато обикаляте от врата на врата, изисквайки жетоните си. Местните жители си остават “свободни”, но все пак работата в мините е свършена.
Суверенът (в случая вие) сe превръща в създател на парите, не защото се е научил как да гравира лицето си върху монети, но поради това, че притежава силата да наложи данъци, деноминирани в собствените си монети. Икономистът Hyman Minksy каза известната фраза: “Всеки може да създава пари – проблемът е те да се приемат от останалите.”
Вашите жетони биха били напълно безполезни без заплахата ви за насилие, но с нея те се превръщата в първостепенен фактор в живота на вашите обекти. Те трябва да фокусират живота си около изкарването и спестяването на жетони. Някои хора ще работят в мините ви; други, вероятно, ще продават стоки и услуги на миньорите. Вие, междувременно, ще сте трансформирали цяла една икономика заради вашата печалба, само с периодичната употреба на сила.
Принуждаването на хората да плащат данъци в пари, които иначе биха били безполезни, създава търсене за парите и им дава стойност. Тази идея, наричана Чартализъм, е една от централните градивни блокове на Модерната монетарна теория. “Модерните пари” са фиатни пари, държавно издадена валута, която не е подкрепена от цененни метали или някаква друга стока. Те са толкова тиранични, колкото и вашите островни жетони. Не можете да търгувате във фиатни пари с държавата за фиксирано количество злато или жито, но все още се нуждаете от тях, за да плащате данъците. САЩ функционират във фиатна система от 1971 г., когато Никсън закри Бретън-Уудската система – международната финансова система, създадена след Втората световна война, която позволяваше на щатските долари да бъдат конвертирани в злато. От тогава еврото, британският паунд и японската йена са фиатни валути. Но дори и в система с подкрепени със стока пари, където държавата издава парите, ако те са приемани за плащането на данъци, имат склонността да се търгуват над стриктната си стокова стойност. Според Кейнс паричните системи са били “модерни” за “последните, поне, 4000 години”.
Вариации на повествованието за модерните пари се срещат многократно в хода на историята. Налагането на монетарни данъци, за да се създаде заплащана работа, е “почти повсеместно преживяване навсякъде в Африка” през колониалната ера, обяснява икономистът Randall Wray. Данък върху колибите, съпътстван с изключително насилие и расова сегрегация, принуждава мигриращите работници в златните и диамантени мини на Южна Африка. Антропологът Bernard Magubane описва същността на този данък като служещ за “увеличаване на икономическия натиск върху африканските селяни”, за да ги принуди да работят срещу заплата.
Дори по-рано, през VIII век, англосаксонските крале са “гравирали имената и титлите си върху монети”, които са използвали кто средство за плащане на неща, и които са искали и са приемали вместо натура за “плащане на ренти” и задължителна почит, пише Christine Desan, чието изследване преобръща историята за митичния “бартер” в началните учебници по икономикс, твърдяща, че парите са били изобретени единствено, след като търговията се е усложнила. Според Desan “парите се създават, когато държателят на парите използва единичното си местоположение в центъра на общността, за да маркира коренно различни индивидуални всноски по общ начин”.
Обяснението на Desan за произхода на парите ми напомня на точковата система, използвана в студентските общежития, където живеех в колежанските години. Всяка вечер се радвахме на домашно сготвена храна и помещенията рядко изпадаха в мизерия, въпреки голямата натовареност на обитателите им с учебен материал и лекарства, защото точковата система ни принуждаваше да полагаме труд. Точки можеха да бъдат изкарвани чрез вършене на домакинска работа (колкото по-трудоемка работа, толкова повече точки), а всеки член на общежитието дължеше 30 точки на седмица. Точковите баланси се съхраняваха в таблица на лист хартия (нямаше никакви точкови жетони с нечие лице на тях), и ако точковият ти дефицит надхвърлеше определена граница, рискуваш да бъдеш изритан от общежитието.
Не е необходимо голямо въображение, за да си представим, че едно общежитие може да избере да работи с дефицит, като издаде повече точки, отколкото събира и да позволи търговия с точките. Това би позволило на индивидите да спестяват точки, да ги разменят на частни пазари за лекции, домашно произведени неща или каквото и да е друго, което студентите в общежитието могат да произведат. Местна ферма би могла дори да пожелае да продава храна срещу точки, при условие, че тя може да използва точките, за да назначава и плаща с тях на студентите по време на прибирането на реколтата. Както колониално наложените пари, точките биха имали стойност дотогава, докато студентите от общежитието се нуждаят от тях, за да изпълняват задълженията си към общежитието и докато то притежава наказателните средства за тяхното прилагане.
Точката, както жетона, е условна единица, която има стойност поради налoженото дългово бреме. Но приликата предполага, че логиката на модерните пари може да бъде приложена в служба на колектива, а не за експлоататорски, политически цели.
Превод: Райчо Марков
